Истанбул - "Градът на Царете"

Очарователна разходка из приказния Истанбул – един от двата най – значими града в историята на Европейския континет и бивша столица на четири импeрии.

- Защо Истанбул? – попита младата дама своята приятелка, докато седяха пред чашки кафе, на една от изнесените под огромните сенчести липи маси.
- - Преди да ти отговоря, искам да те уверя, че дълго се колебах в избора си между Париж и Истанбул, но в каря на краищата предпочетох втората възможност. Обяснението е просто и много вероятно е да се съгласиш с моите съображения.

• Париж разбира се е великолепен и несравним в много отношения. Аз съм имала удоволствието да го посещавам няколко пъти и той е оставил незабравими спомени у мен. Няма да крия, че наистина го обичам и с удоволствие бих го посещавала винаги, когато ми се отдаде възможност.
• Истанбул обаче е нещо съвършено различно. Имам предвид разбира се, преди всичко старата част на града, която не можеш да сравниш с никое друго място. И не защото това е един от най – населените градове в света, защото жителите му наброяват по твърдението на някои над 18 милиона души. Което не е никак изненадващо, като имаш в предвид, че той расте с най – малко половин милион души всяка година.
• Трябва да ти припомня, че това е единствения град в света, разположен върху два, при това толкова различни континента. А освен всичко друго, е ограден от четири морски площи: Черно море, Босфора, залива Златния рог и Мраморно море.
• И което би трябвало да впечатли всеки, през вековете Истанбул е бил столица на цели четири империи – Римската, Византийската, Латинската и Отоманската!
• Неповторимото в този космополитен мегаполис обаче е и неговата изключителна атмосфера, особено в историческия полуостров Сарайбурну, където времето не е успяло да отвее онези усещания за приказност, които те отнасят неизбежно към историите на Шехеразада.

Не! Няма да продължавам! Но ако ти приемеш да ми правиш компания в тази екскурзия, очаквам да получа искреното ти признание за моята преценка.

Надникване в историята

·        Първите следи от човешкото присъствие по тези места се отнасят към Еолита.

·        През VІІ в. пр. Хр. и по – точно през 660 г., Мегарците предвождани от Byzas, основали града, който бил назован Бизантион, по името на техния военачалник. /Град МЕГАРА, намиращ се на полуостров Атика, е известен с това, че предизвикал Пелопонеската война между съперничещите си Атиняни и Спартанци/.

·        През 513 г. пр. Хр. Бизантион бил завладян от персите.

·        През407 – от атиняните.

·        ПРез 405 – от спартанците.

·        През 227 г. готите се настаняват на Азиатския бряг и извършват опустошителни действия. Римската империя осигурява защита на града

·        През 146 г. Септимий Север го включва в границите на Римската империя.

·        През 330 г. вече след Рождество Христово, при тържествена церемония, Константин Велики преименува града в Константинопол и го обявява за втора столица на империята. Под влияние на своята майка той се покръства и от 391 година християнството става държавна религия.

·        След смъртта на Теодоси І империята се раздея на две: Западна римска империя и Източна – наречена Византия.

·        В V в. Градът се огражда с крепостни стени, видими и до днешен ден.

·        В 476 г., след разпадането на Западната римска империя, Византия продължава да се укрепва.

·        Между 527 и 565 година, по времето на император Юстиниян, е периода на огромно строителство и урбанизация. Това е “Златният век” на Византия.

·        От 666 до 870 г. градът е претърпявал непрекъснати нападения от арабите /сарацини/ и е бил обсаждан осем пъти. Също от българските ханове Зоберган и Крум, а по – късно и от Цар Симеон.

·        В резултат на разногласия между православната и католическата религия се стига до схизмата и в 1054 г. градът става религиозен център на гръцката православна църква.

·        През 1096 г. през града преминава Първият кръстоносен поход.

·        В  XІ и XІІ в. Геенуезци и Венецианци установяват търговски мисии  в Галата.

·        В 1204 г. Четвъртият кръстоносен подход го опустошава и той става столица на Латинската империя в продължение на 57 години.

·        В 1261 – минава в ръцете на династията Палеолог и отново става столица на Византия..

·        От края на XІV в. Отоманците започват да го обсаждат: 1390 г. Бейязит І и 1422 – Мурат ІІ.

·        В 1453 г. Мехмет Завоевателят го превзема окончателно и му дава името Истанбул. /То е изведено от гръцкия израз “В града”, като думата “полис” е изопачена в “бул”/След Бурса и Одрин, той става третата столица на империята.

·        В 1517 г. след завоюването на Египет и Халифата, градът пада в ръцета на отоманските султани, и Истанбул става център на световния ислямизъм.

·        От XVІ  до XVІІІ век строителството има изключително ориенталски характер.

·        От XІX век се налага европейската мода и навлизат стиловете барок и рококо.

·        След края на І – вата св. Война е окупиран – 15 март 1919г.

·        От  13 октомври 1923 г. е провъзгласена Турската република със столица Анкара.

Истанбул, или както сме свикнали да го наричами Цариград, наистина един от двата най – значими града в европейската история не само в историческия смисъл на думата. Заедно с древния Рим, той е бил основан почти по същото време – 660 г.пр. Хр. /Известно е, че за начало на създаването на древния Рим от етруските се приема 753 г./

За разлика от Рим обаче, който се е развивал еднопосочно, историята на Истанбул е далече по разнообразна и жива. Особеното географско положение на града, определящо го като уникален мост между два континента, е предопределило преминаването на неговата принадлежност в владеене от различни народи и го е правило свидетел на най – значими исторически събития. Всичко това е допринесло за генерирането в този уникален град на една специфична атмосфера, оплодена от различни култури, привнесени от отделените етноси, които да го владели и управлявали.

  Разнообразната и понякога жестока и разрушителна историческа съдба на града все пак е пощадила не малка част от изключителните материални архитектурни и художествени паметници, които и днес придават на града неповторим по своята красота и внушителност облик. Разбира се, те присъстват най – вече в неговата стара част, разположена в полуострова Сарай бурун.

  Върху най – вдадената във  водите на Босфора и Мраморно море част от сушата, зад внушителни крепостни стени, е изграден дворцовия комплекс “Топ капъ сарай”, което означава “дворецът с охранената от оръдия порта”. Именно това е станало причина полуостровът /на турски “бурун”/ да бъде наречен “Сарай бурун”. Този огромен по площ полуостров е сключен между дълбоко врязаният залив “Златния рог”, впечатляващият проток Босфора, Мраморното море и древната стена в най – северната му част, охраняваща града от към сушата.Именно тук, върху отчасти съхранените останки от няколко цивилизации, се е разполагал историческият град, носещ и до ден днешен следите от будещото удивление минало. Именно по този причина, някои с основание го наричат “люлка на цивилизациите”.

 Разбира се, Истанбул със своите 18 милиона жители е далече по – обширен. От отвъдната страна на “Златния рог” е изградена европейската – модерна част от града. Пресичайки Босфора по едни от двата импозантни висящи моста или чрез някой от многобройните фериботи, се попада в не по – малко интересната азиатска част от града, където са чифлиците и сараите на богатите през османско време жители на града. Тези квартали също притежават свое особено очарование, но истински атрактивните исторически забележителности са съсредоточени главно във вече споменатия “Сарай бурун”.

 Не може да се говори за Истанбул и да се пропусне една друга негова забележителност. Това е невероятната екзотика на така наречените “Принцови острови”. Те са разположени в Мраморно море, на около 2 часа път с ферибот. Посещението им не представлява никаква трудност и е достъпно не само за богатите туристи Пътуването до тях с един от многобройните фериботи е истински приятно преживяване и заедно с “круизът” по водите на Босфора, доставят незабравимо удоволствие, което туристът просто не може да си позволи да пропусне.

Сарай Бурун

Едва ли има друго място по света с толкова много концентрирани разнообразни исторически паметници. Забележителни монументи могат да се видят и в Рим и в Атина и в Египетския Луксор и в Мексико и на много още други места. Но всички те обикновено носят белезите на една и съща култура. Тук в Истанбул обаче, са си дали елегантна среща и елинската култура и римската и византийската, че и венецианската. Присъстват даже и пренесени паметници, отнасящи се към най – старата история на египетските фараони, както и такива от времето на древната Македонска държава. 

Забележително е мощното присъствие на архитектурни шедьоври от по – късното отоманско владичество, както и някои по – съвременни, създадени в края на 19 век. Това са многобройните значими сгради, особено по бреговете на Босфора, най – внушителната от които безспорно е “Долма бахче сарай”, който обаче се намира в Европейската, модерна чест на града, отвъд “Златния рог”.

  Казаното до тук сочи по безспорен начин, че Истанбул е в пълния смисъл на думата, туристически град. Той предлага няколко хиляди /!/ проспериращи хотела за своите гости. Съзнателно се въздържам да изказвам предположение относно техния брой, защото това е динамична, постоянно променяща се величина.

Един от кварталите на града се ползва с предпочитание специално от българските туристи. Той се намира в “АКСАРАЙ”, на относително близко отстояние от исторически център. Може би ще се изненадате, че тук работят много жени, които се емигрирали от България. Те се отнасят с клиентите не само много вежливо, но и с искрена симпатия към българските туристи. Стаите и санитарните възли се поддържат много чисти и поводи за оплаквания са почти непознати. Кварталът, за който споменахме, се нарича “Лалели” по името на единствената джамия, която вместо полумесец, носи на минарето си едно позлатено лале.

 Отиването от хотела до центъра може да се осъществи с удобен и евтин трамвай, но е препоръчително да става пешком, защото булевардът предлага най – различни, интересни за наблюдение обекти. Тръгвайки по ОРДУ КАДЕСИ, така се нарича булевардът по който се движи трамваят, отминавате джамията Лалели и 5 звездвия хотел МЕРИТ, продължавате край сградата на университета и попадате на първото значимо очарователно място – площад Беязит.

Площад Беязит в миналото е бил построен от император Теодоси І и се е наричал форум Таури. В средата се намирала 40 метрова арка с колона, украсена със спирали, на чийто връх се е намирала статуята на императора.

С идването си в Истанбул, Мехмет ІІ завоевател построил един дворец /стария сарай/, който придал голямя важност на площада в началото на XVІ в. Една част от форума била използвана за построяването на религиозния комплекс на Беязитовата джамия. В 1866 г. старият сарай се е трансформирал в министерство на войната, чийто сгради по – късно са предоставени на Истанбулския университет.Около площада,който понастоящем се нарича площад на свободата/Хуриет мейдани/,където се провеждат студентските манифестации, могат да се видят останките от арката на Теодоси – триумфална арка с три свода, която е обслужвала стария хамам на Беязит, а също и Националната библиотека и различните факултети.

 По време на римската империя най – близкият площад до хиподрума е бил форумът на Константин, от който не остава почти нищо, освен една колона от порфир, наречена “изгорялата колона”.Тя е построена през ІV в. от император Константин І и е била висока 50 м. До 1105 година върху нея е имало бронзова статуя на императора, но след земетресения и пожари е изгубила доста от своята височина и понастоящем е висока едва 35 м. Заради пукнатините предизвикани от пожарите, тя е била заздравена посредством железни обрачи, които й дават вече извеството име “Чемберлиташ”.

Колоната е знаменита и с това, че по време на построяването й, император Константин е поставил в нейните основи две свещени реликви: порче от кръста на разпятитето и  камъкът, от който Мойсей е направил да бликне вода.

Хиподрумът /Еспленадата на Султанахмет или Атмейдани, както се нарича на турски/, заема второ място в света между останалите известни подобни съоръжения, като отстъпва едниствено на Римския цирк Максимус. Той има размери 400Х120 метра и се намира в квартала Султанхамет. По своя характер Атмейдани представлява един истински музей на открито.

 Първоначално е построен от Септимий Север през 203 година от новата ера, като най – значителното му разширение се извършва през времето на император Константин в началото на 4 век. Той е бил заобиколен от четириетажни естради предназначени да поберат около 30 000 зрители.

През вековете е изпълнявал различни функции, като през османско време, е предоставял масто за победните паради на еничарите, както и за величествени сватбени церемонии. Още по – рано, през римско време, именно в него са се извършвали гладиаторските борби, а по късно е служил за сцена на пантомимни представления.

 В средата на хиподрума в така наречения спин, са разположени редица паметници, колони, статуи, обеликси и др, донесени от различин страни. От тях са останали само три, тъй като другите са били разрушени или пренесени другаде. Няколкото по – значими забележителности, които се издигат на Хиподрума са : Египетският обелиск, Серпантинната колона, Обеликсът на император Константин VІІ Porphyrogenete и  от по – късно време, Германската чешма.

Не е зле още предварително да отбележим, че в непосредствена близост до Хиподрума, са разположени четири изключителни забележителности:

Музеят Света София или Ая София, Джамията с шест минарета Султанахмет, Цистерните и дворцовият комплекс Топкапъ сарай.

Египетският обелиск е най – старият в Истанбул и е датиран към ХV век преди новата ера. Той е изпълнен по поръчение на фараон Тутмозис ІІІ за ознаменуване на победата над Месопотамия. От същия тип обелиски могат да се видят също и в някои градове на Египет и Европа. Пренесен е от император Теодоси І от Луксор, където е украсявал храма Карнак, посветен на Амон.

  Обелискът е изработен от Сиенски порфир и е тежал 300 тона, а на  височина е достигнал 32,5 метра. За да бъде улеснено неговото транспортиране обаче, дължината му е била намелена близо наполовина и в момента е висок около 20 м. От четирите му страни са описани с йероглифи подвизите на фараона.

Мраморната основа, върху която е монтиран обелискът, е добавена впоследствие. Самият той лежи върху 4 бронзови куба. Цо се отнася до мраморната база, тя е изпълнена през 389 г. и е декорирана с бариелефи илюстриращи сцени от хиподрума: императорската ложа, изправянето на обелиска, венците на победителите, представяне на даровете на императора. Страните обърнати към джамията Султанахмет и палата на Ибрахим Паша се надписани на латински и гръцки.

Следващият паметник е Серпантинната колона поръчана от император Константин и датирана към 479  г. преди Христа. Тя е била поставена пред Аполоновия  храм в Делфи, за спомен от гръцката победа над персите. Колоната е отлята от бронз и представлява увиването на три змии, чийто глави са поддържали една огромна, двуметрова  златна ваза.По време на транспортирането и към Истанбул златната ваза за съжаление е изчезнала.

  В края на османския период главите на змиите са били замервани с камъни. В момента едната от тях е изложена в Археологическия музей, а друга се намира в Бритиш музеум в Лондон.

  Първоначално колоната е била висока 6,5 м., а понастоящем нейната височина е едва 5 м. Спиралите на увитите змии са общо 29 на брой.

Каменният обелиск или колоната на Константин VІІ Порфирогенет се намира в центъра на Хиподрума. Издигната е в памет на неговия дадо Базил І през 32 г. и е висока 32 м.

Германския фонтан. Това е последната от забележителните творби на Хиподрума, наречена още чешмата на император Гийом ІІ. Поласкан от добрия прием, получен в края на второто си пътешествие в Ориента, императорът решава да предложи на града тази чешма. Материалите за нея са пренесени по влак и тя е монтирана на мястото през 1898 г.

Куполът, поддържан от 8 мраморни колони е покрит със златна мозайка и носи монограмите на императора и султан Абдулхамид ІІ. Широкият басейн се обдлужва от 7 чешми. Императорът е построил и спициален канал който пренася питейна вода от Балградската гора.

  Чешмата има предназначенитето да символизира разбирателството между двете империи.

     !!! Достъпът в Хиподрума и споменатите забележителности е свободен.

“Синята джамия” или Султанахмет джамиси е построена в самото начало на 17 век, по нареждане на Султан Ахмет І. Това е най – голямата джамия в Истанбул. От далече прави впечатление със своите шест минарета, което я прави единствена в света. По тази причина я наричат още “алтъ джамиси”, защото на турски алтъ означава шест.

Има една легенда, в която се твърди, че султанът поръчал на архитекта Мехмет ага, наречен още Седефакар, който преди това е бил яничар, да му построи, ”алтън джамиси”, ще рече златната джамия, но той погрешно разбрал за ръката на своя господар. По значима от нея е единстванео джамията в Мека, която притежава седем минарета.

 Освен храмовата сграда, Синята джамия е имала и медресе /духовно мохамеданско училище/, кокто и една гостоприемница за бедни, трапезария, пазар, керванасарай и фонтан. Всичко това оформя един голям архитектурен комплекс. Гостоприемницата и кервансараят обаче, са били разрушени през ХІХ в. Султан Ахмет І. Той е царувал 14 години и е умрял от рак на 28 годишна възраст, като е бил заровен в гробница в градината на комплекса през 1620 г.

  Другата забележителност на тази джамия, която дава и нейното известно име, са на 21 хилядите сини фаянсови плочки, изработени в ателиета в Изник, с които са облицовани стените и купола, и които й придават своеобразна и неповторима красота.

Джамията е достъпна през 5 главни врати ситуирани върху площада  на хиподрума. Във вътрешния двор на джамията се влиза чрез стълба с три врати. Върху еддна от стените на двора са разположени чешми, обслужващи ритуални процедури. В центъра се намира голям шадраван, шестоъгълен с шест колони. Централният купол на джамията е с диаметър 23,5 м. и е с височина 43 м. 
Той се носи от 4 масивни колони, наречени “слонски стъпки” с отстоание 5 м. В молитвената ниша може да се види едно парче от черен камък от Кааба в Мека. Точно встрани се намира катедра пред която се намира ложата на мюезина, точно копие на онези в  Мека. В ляво от нея се намира ложата на султана.

  Калиграфията е характерно арабска върху централния купол, върху полу – куполите около колоните и върху колоните илюстриращи текстове от Корана и думите на пророка Мохамед.

  Върху трите къси страни е галерията запазена за жените. Навън се намира гроба на Ахмет І, построен от неговия син Осман ІІ, който е въздигнат в елегантен купол.

  В градината има още тридесетина гробове, принадлежащи на членове на имперската фамилия.

  Джамията е действащ мохамедански храм и достъпът  в нея е свободен. При влизането в джамиите обаче, е задължително събуване на обувките. За да се избегне това неудобство, пред входовете са оставени чехли, както и найлонови пликове, за прибиране на собствените обувки. Освен това, не е  прието влизането на жена без покривало на главата й, най – малкото забрадка.

Музеят Света София /или АЯ София, както я наричат понастоящем/, е най – голямата базилика през византийския период. Има дължина 100 м., а височината от пода до тавана е 55,60 м. Построяването й се отнася към 537 г. Нейната големина и красота се превъзхождали прочутия храм на Соломон в Йерусалим, което дало повод на император Юстиниан да извика: “Победих те, о Соломон!” 

     През вековете църквата е била неколкократно преустроявана и уголемявана. След завземането на Константинопол от отоманците, тя е била превърната в джамия, първоначално с едно единствено минаре. Понастоящем, след прокламирането на Турската република, по решение на Кемал Ататюрк, тя е обявена за национален музей през 1934 г.

     Тази огромна конструкция, покрита от един голям централен купол и от два полу – купола – първа по своя род, представлявя голяма архитектурна стойност. След църквата Сейнт Пол в Лондон, Свети Петър в Рим и Дуомо в Милано, тя се класира на четвърто място в света по своите мащаби. Наименованието на Ая София има гръцки произход. /Агия на гръцки означава “света”/. 

Църквата носи едно от трите имена дадени на Бог – Света София /божествена мъдрост/, Сан Ирен/божествена милост/ и Сен Динамис /божествена сила/.

     Преди нейното построяване, през 360 година император Константин е построил друга църква наречена Мегало Еклесиа. През 404 година в резултат на огромен пожар, нейните стени, които се били от дърво изгарят. На нейно място е била построена от арх. Руфинос друга, по – солидна, финансирана от Теодоси. От нея са останали някои части от стени и един фриз с овни, който може да се види изложен точно на входа на музея. Тази църква също е била изгорена по време на възстанието  “Ника” през 532 г. Император Юстиниян е наредил изграждането й във вида, който може да се види и днес. В нейното построяване са взели участие двама знаменити архитекти от онова време – Атемиос / от днешен Айдин/ и Изидор от Милет. Храмът е бил готов точно в деня на Коледа на 537 г.Творбата се дължи на труда на 100 специалисти и повече от 10,000 работници. В строежа не е използван нито един дървен детайл.

    През 1204 година по време на 4 – тия кръстоностен поход, църквата е била ограбена от латините, като множество златни елементи от мозайките са били откъртени.

    След завземането на града от отоманците, през 1453 г. сградата е била реставрирана и превърната в джамия с едно единствено минаре. Същия век се изгражда и второ, а едва през ХVІ в. Мимар Синан построява останалите две.

    В обширния двор и градината, които обикалят Света София, са разположени множество постройки, построени през различни епохи. Точно на изхода на базиликата се намира един голям шадраван, изграден през 1740 г., а в ъгъла на изхода се намира и обсерваторията, изпълнена от братя Фосати, по време на реставрационните работи през 1849 г.

   По дължината на стената към площад Султанхамет се намират три гроба /тюрбета/ от отоманската епоха и стара светилница, където почиват 5 султана и членове на отоманската династия.

“Топкапъ сарай”. Непосредствено до музеят “Света София” е разположен дворцовият комплекс Топкапъ. Той се намира в края на самия нос наречен  Сарайбурун, който се мие от водите на Босфора, Златния рог и Мраморно море. Тежки крепостни зидове ограждат комплекса откъм сушата. В голямата градина е изградена втора крепостна стена, която огражда самият сарай. . В нея се влиза през впечатляващата порта “ Соколу”. Вътрешността е изумителна със своите богато орнаментирани зали и приказни  кьошкове, предлагащи неповторимата панорама към Босфора и Златния рог.

    Всичките многобройни зали, богато орнаментирани и украсени с благородни метали не са възможни за описание, защото то би дало невярна и съвсем недостатъчна представа. Харемът, Кьошковете, кварталът на евнусите, павильоните /в това число персийския/ са уникални със своята пищност и красота. За някои, най – впечатляващото тук е съкровищницата, която съдържа несметни богатства, характеризиращи великолепието на империята по онова време. Абсолютно невъзможно е да се направи описание, което да даде макар и малка представа за изложените скъпоценности, масивни златни изделия и уникални колекции...

 В предната част на двора между двете крепостни стени се намира Археологическия музей. Той се намира в съседство с църквата Сен Ирен, слизайки от алеята, свързваща със стария Монетен двор.

     Това е един от петте най – големи археологически музеи в света. В същност се касае за музеен комплекс, разбирайки Музеят на стария Ориент, Керамичният музей и Античният музей. Те  съхраняват наистина уникални експонати. Тук, наред с базалтовите саркофази на египетски фараони и колекция от 80,000 плочки с йероглифи, творби от елинистичния и романския, като и такива от византийския и отоманския период се намира и невероятният мраморен саркофаг на Александър Велики. Той е изработен от толкова фин мрамор, че пламъкът от запалена клечка кибрит в него, може  да се види отвън.

      Музеят е сътворен благодарение на “бащата на музеите” Осман Хамди Бей /1891/, както и на френския архитект Александър Валори, построил първия археологически музей, където са събрани разпръснати колекции.

Цистерните Йеребатан са една от изумителните забележителности на града. Тъй като Истанбул не е разполагал със собствени извори за питейна вода, такава е била пренасяна от извори и реки в Белградската гора, намираща се на 25 километра от града. По византийско време са съществували общо 60 подобни съоръжения, които са снабдявали гражданите с питейна вода. Най – голямото от тях обаче, е въпросната цистерна, намираща се в близко съседство със Света София.

     Това импозантно съоръжение е построено през 532 година и завършено само за няколко месеца. Цистерната е била използвана до ХVІ век, а през отоманския период е била изоставена. През 1987 година е била завършена пълната й реставрация и понастоящем представлява голям интерес за посещение от туристи.

      Нейните размери наистина са впечетляващи – 140 Х 70 м., с височина 8 местра. Общото й пространство е около 10 000 м2, а пълният й капацитет е 80 000 м3 вода. За да се поддържа тавана на това огромно съоръжение са били необходими 336 колони. Водната площ е  обширна и посещенията се извършват и с лодка. Осветлението във вътрешността е приказно и посещението се съпровожда от класическа музика.

Почти невъзможно при пребиваване в Истанбул, да се пропусне посещение на прочутия пазар КАПАЛЪ ЧАРШИ, както и на околните пазарни улички. В много от хората съществува невярната представа, че това е едва ли не нещо като  битпазар. В същност, Капалъ чарши е едно огромно пространство, в което се намират множество покрити улици, с ориенталската орнаментика по таваните и стените, а от двете страни се редуват най – различни екзотични магазини, които са не по – малко от 3500 на брой.

     Тук е толкова разнообразно, че човек, ако не е много изморен, може да разглежда изложените предмети и произведения на изкуството буквално с часове. Улиците са специализирани и може да попаднете на такива, които от двете страни светят с витрини, излагащи с тонове златни изделия – докъдето стига погледът. Смята се, че изложеното по витрините на 1,500 бижутери злато, тежи не по – малко от 10 тона.

      В опровержение на невярната представа, в Капалъ чарши цените въобще не са ниски. Подобни артикули и стоки можете да откриете чувствително по – евтини по съседните улици, слизайки към Египетския пазар.

      По византийско време това е място е било един голям пазар, но след превземането на града, Мехмет ІІ Завоевателят е построил два покрити пазара /наричани тогава бедестени/ - Сандал и Чеваир, от които впоследствие е произлязъл Големият Базар. След няколко земетресения и пожари, пазарът е бил реконструиран и практически непрекъснато уголемяван. В момента покрива пространство около 30 хектара с 80 улици и улички, в които са разположени 3,500 магазина, където работят близо 15,000 души.

   Пазарът има 18 врати, където най – важната от тях е Нуросмание върху горната чест на която е изписан девизът “Господ обича онзи, който търгува”.

Вратата Бейазид носи знака тугра на султан Бейазид ІІ.

      Този голям търговски комплекс има 7 фонтана, 1 кладенец и една джамия. Интересно е да се знае, че до средата на  ХІХ век, този пазар е бил използван и за продажба на роби. Установено е, че той е посещаван годишно от не по – малко то 500 000 души, поради което наемът на магазините е направо баснословен.

    Смешно е дори да се помисли, че това е единствения пазар в такъв мегаполис, какъвто е Истанбул. Точно обратното – почти целият град е белязан със знака на търговията. Почти няма сграда, чийто партер да не е плътно зает от магазини, но това не е всичко. Следващите етажи на сградите и дори мазетата представляват търговски обекти, в които търговията буквално кипи. И не само магазините, но и тротоарите са изпълнени с  изложени стоки, а настойчивите покани на търговците се състезават едни с други. Затова, без никакви претенции за изчерпателност, ще спомена само някои от забележителните пазари: Това са СТАРИЯТ ПАЗАР, известен с наименованието ЕГИПЕТСКИ, както и рибния пазар, намиращ се в квартал КУМКАПЪ.

    Египетският пазар се намира в квартал Еминьоню, на брега на Златния рог – Никой любител на екзотиката не може да си позволи да пренебрегне посещението на този пазар, изпълнене с невероятно различни и в повечето случаи непознати подправки, ядки и изделия от тях. Тук се разнасят такива невероятни и, в повечето случаи, непознати аромати, на каквито никъде другаде не можете да се насладите. Цените са напълно достъпни.

    Пазарът се намира в непосредствена близост с пристанището СИРКЕДЖИ, от където потеглят по – голямата част от фериботите за Принцовите острови и другите части на града, обслужвани от пристанища. Самият Истанбул има крайморска ивица, чиято дължина се измерва с много десетки мили и морския транспорт е най – удобната и евтина комуникация.

    На противоположната страна  на Сарайбурун, в близост до Топкапъсарай, се намира известния квартал Кумкапъ. Неговия център представлявя малко кръгло площадче с минатюрен фонтан в центъра. Площадчето е образувано от сливането на шест улици,  което му придава вид на звезда. Въпросните улици са изключително живописни. Тук са разположени десетки ресторанти, голямата част от масите на които са изнесени навън, под декоративни, красиви тенти. Върху масите и около тях има изобилие от цветя и настроение, и всичко изглежда луксозно и елегантно. Пред всяко от тези ресторантчета задължително стоят официално облечени сервитьори, които любезно Ви канят да посетите именно тяхното заведение и ви подарат визитни картички. Навсякъде са поставени витрини, в които са показани предлаганите морски деликатеси, заедно с цените на менютата.

   На около стотина метра към брега е разположен един от големите истанбулски рибни пазари. Човек не може да си позволи да пропусне такова изобилие от рибни и други морски деликатеси, голяма част от които са направо непознати. Препоръчително е посещението да се прави в по – ранните часове на деня, когато излаганата прясна риба още не е изкупена и е в по – големи количества.

   Непосредствено зад рибния пазар има ресторанти, които предлагат чудесен изглед към пристаището “Йеникапъ”, предназначено за водните автобуси. Тези ресторанти не са толкова луксозни, на цените им са по – високи, вероятно заради изгледа и екзотиката, които предоставят. 

Едно от големите удоволствия, които Истанбул предлага на своите гости е обиколката по Босфора. Тя може да се извъши или посредством спазаряване с някоя от многобройните гемии, които ви предлагат това удоволствие, или чрез груповото наемане на някой удобен кораб. От неговата открита палуба и с помощта на високо образовани екскурзоводи, туристът се запознава със забележителностите по двата бряга на Босфора.

Обиколката продължава около 3 часа, а гледката и впечатленията от видените по двата бряга дворци, крепости и други забележителности са наистина незабравими. Дори само тяхното изброяване ще надхвърли предварително очертания обем на тези бележки. Не мога да си позволя обаче, да не спомена за една забележителност, която се набива в очи още при навлизането в Босфора след отплуването от пристанище Сиркеджи. Това е така наречената “Кула на Леандър”.

    Тя е построена върху едно миниатюрно островче с размери 1250 м2 и отстои от брега едва на около 210 метра. Нейното присъствие се обяснява от две, твърде различни легенди.

    Сафо, една от жриците на храма на Афродита, се залюбила с младият красив Леандър. За да могат да се срещат, всяка вечер той преплувал Босфора, ориентиран от специално запалена от Сафо лампа. Една нощ обаче, се извил силен вятър, който угасил пламъка и Леандър, отвлечен от течението, загинал. Научавайки за трагичната му смърт, Сафо също се хвърлила в Босфора, където намерила своята гибел.

     Длъжен съм веднага да кажа, че тази легенда е неправдоподобна, защото споменатото събитие е станало не в Босфора, а доста по на югозапад – при Дарданелите, където е бил построен храмът на Афродита. Независимо от това, повечето хора наричат тази кула на името на Леандър.

    Другата легенда разправя, че един от византийските императори построил тази кула, за да изолира и предпази своята дъщеря. Някакъв оракул и предрекъл, че ще загине ухапана от змия. За съжаление, предсказанието по - късно наистина се сбъднало. В една кошница с плодове, изпратени за принцесата, се била свила змия, която ухапала девойката и тя загинала от нейната отрова. Тази втора легенда е дала второто име на кулата “Кула на младото момиче” или което се превежда на турски “Къшкулеси”, както понастоящем я наричат в Истанбул.

    Кулата разбира се, е свързана и с други интересни истории, които за съжаление няма възможност да бъдат разказани, поради ограничения обем на изложението.

Когато един турист е посетил Истанбул, той едва ли се колебае да направи и един сериозен морски круиз по Мраморно море до Принцовите острови. Те стоят само на 20 километра от Истанбул и отиването до тях обикновено продължава около един час. То се осъществява с удобен ферибот с три палуби и струва приблизително 1 български лев в едната посока. Пътуването и разходката из единия от островите доставя истинско удоволствие и туристите много рядко си позволяват да го пропуснат.

    Островите са общо 9 и са наречени “Принцови”, защото са предоставяли място за отдих на византийските принцове. По онова време обаче, те са били наричани “Острови на жреците”. Обичайно е да се посещава най – големия- наречен Буюк ада /или “Принкипо”. “Буюк” на турски означава голям, а “ада” – остров/. Любопитна подробност е, че на островите не се допускат автомобили. Придвижването се извършва единствено с велосипеди, а обиколките – с продължителност 70 мин. – около 3,5 евро.

   Островите поразяват с разнообразието от богати и красиви вили, обгърнати с екзотична зеленина и цветя. Някои от туристите използват случая да направят своята морска баня на някой от плажовете.

     Посещението може да завърши с пикантен и много вкусен обяд, приготвен от прясно уловена риба, в един от не малкото живописни ресторанти, около пристанището.

    При пътуването към Буюк ада е възможно слизане на някои от междинните острови и взимането на някой от последващите фериботи, като се ползва един и същи билет, без доплащане.

Една друга забележителност, която българският турист никога не пропуска да посети, е българската църкава “Свети Стефан”. Онова, което я прави особено забележителна е, че тя е изградена през 1896 г. изцяло от метални елементи. Те са били отляти в Австрия и по – късно пренесени до тук по воден път – по Дунава и Черно море.

    Няма истински българин, който да не изпитва особена тръпка при посещението на тази реликва.

   Препоръчително също е и посещение на Музея на византийското изкуство – църквата “Хора”, известна с изключителните си мозайки. Тя е построена през ІV век и първоначално е била извън града, от където е й нейното име – Хора на гръцки означава полета. Реставрирана в този си вид е през ХІІ век по времето на Исак Комнин и е уголемена два века по – късно.

     Следващият, горещо препоръчан за разглеждане обект е джамията Сюлеймание, която се смята за шедьовър на прочутия архитект Мимар Синан. Тя е построена в средата на ХVІ в. и е посветена на десетия султан от отоманската династия – Сюлейман Великолепни. В строежа  й са използвани 24 антични колони: 2 от които са от порфир, 10 – от бял мрамор и 12 от розов гранит, които поддържат 28 купола. Има четири минарета, от които две са с по три балкона, а останалите – с по два. Куполът й е висок 50 м., почти колкото на Света София.

    Не е възможно да се опише с малко думи красотата и общото въздействие на това творение на архитектурата и изкуствито.

   Храмът е действащ и не се изискват входни такси.

    Известния дворец “Долмабахче сарай” – един от най – красивите дворци в Истанбул, е строен в по – ново време, а именно в началото на  ХІХ век. Автор на проекта и неговото изпълнение е Гарабет Балян, а стойността му изчислима към днешно време, е повече от 1 милиард дойче марки. Неговата внушителност и красота  поразяват още с вида на импозантния портал, пред който на почетна стража стои войник, чиято абсолютна неподвижност може да подведе всеки.

      Дворецът се намира на брега на Босфора, върху европейската – модерна част на града, на север от Златния рог. Мястото за построяването му е избрано не случайно. Идеалната паркова среда и възможността за лесно придвижване, предоставяна на времето от корабите с пара, са били едни от съображенията.

     През друго време на това място е било използвано за дрейфуване на турската флота.

     През 1611 султан Ахмет І построява  един дървен кьошк, от където идва името Долмабахче /пълна градина/.

    По – късно, Абдулмесит І повлиян от духът на новите идеи за модернизация, веднага след качването си на трона в 1839 година едва на 16 годишна възраст, решава да напусне Топкапъ, който е много ориенталски. Дворецът в Бешикташ е бил вече унищожен от пожар и той решава да построи на негово място нов дворец, отговарящ на вкуса на епохата. Така той поверява тази задача на един арменски архитект Гарабет Балян.

     Дворецът е бил построен за 13 години. Поради своите размери и великолепие, той е бил използван поваче за официални срещи и приеми.

    След провъзгласяване на Републиката през 1923 г. той е превърнат в президентска резиденция. Неговите размери са впечатляващи – той покрива 250 декара. Само постройките на двореца заемат цели 14,5 декара, като заедно с принадлежащите постройки покриват общо цели 64 декара. Останалата част от близо 170 декара е заета от парка.

       Самият дворец има 285 помещения, 43 салона, 6 балкона, 6 зали за баня и 1,427  прозореца. Разкошната вътрешна  декорация и мебилировката са поверени и извършени от декоратора на Парижката опера Сешан.

   След приключване на това, изпълнено с възхита посещение, панорамната обиколка продълава като се преминава по въжения мост над Босфора. Той е наречен “Мостът на Мехмет завоевателя” и отвежда в азиатската част на града.  Там туристът ще се изкачи на хълма “Чамаладжа”, който предоставя прекрасен изглед към европейската част на града.

      Преминавайки на връщане отново по същия мост, любопитството на туристът ще го отведе в европейската, модерна част на града, централния площад Таксим, а с малко отклонение и до историческата сграда на Българската Екзархия.

Още в самото начало на тези бележи беше обещана една кратка разходка из ГРАДЪТ НА ЦАРЕТЕ......Описаното до тук представлява скромен опит да се даде, макар и бегла представа, за този невероятен град, какъвто е Истанбул. Присъствието на туриста в него неизбежно го влива в една особена атмосфера, невероятната суетня, историческото присъствие, повтарящите се пеения на ходжите от многобройните джамии, всичко това неусетно го пренася в едно непознато, приказно и интригуващо време, усещането за което няма да бъде заличено никога. И ако във човек все още са останали живи въгленчета на носталгия към детството, с обаятелните приказки за миналото и онази човешка емоционалност, която  осмисля живота и го прави  да изглежда красив, той непременно ще си пожелае да се връща на същите тези места и да съпреживява отново и отново всичко видяно, чуто и усетено.

По текст на Димитър Йокимов